Когато си тръгвам

------------

Когато си тръгвам

Когато си тръгвам във залезен час,
не вярвай на моите думи,
че няма любов и че лягат пред нас
различни посоки и друми.

Не вярвай, че моята хладна ръка
дланта ти не иска да сгрее.
Среднощната, тъмната звездна река
студени светулки пилее.

Не вярвай, когато море от слънца
и летни цветя обещавам.
Повярвай на малката топла сълза,
с която пред тебе заставам.

Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи – ах, и само с очи –
с безкрайна любов те целувам.

Когато край тебе цари самота,
не вярвай, че мене ме няма!
Във бялата стая, зад бяла врата
отколе сме заедно двама...

------------

До утре

По устните ми, още звезден, грее
на устните ти дъхавият мед,
в очите ми очите ти синеят
като безумно пролетно небе.

И въздухът край мене засиява
от слънцето на твоя грейнал смях.
Във дланите ми топлина остава
и аз целувам тебе върху тях.

Когато се разделяме до утре
и се стопяваш в ласкавия мрак,
аз дълго чакам новото ми утро
да те роди от росни капки пак.

И ме прегръща този мъдър вятър
със твоя ласка, с твоя топъл глас...
Тъй неусетно идва светлината
от обич сътворена. И от нас.

------------