Пътят на душата
Чисти и нови се раждаме всички.
Със здраве, топли сърца.
Помним, но не говорим.
Знаем, но не споделяме със света.
Родени еднакви, и чисти, и здрави.
Със знание, мъдрост, но без глас и слова.
Сърца благодарни, големи и топли
не познали все още света.
И хоп, обърква се нещо.
Забравяш и тръгваш отново, да учиш къде и кога.
Казват ти: “не може, не трябва
чудесата са само в твоята глава”.
Калъпът готов е...
Правила и закони...
Малко човеци – само стада...
Към датата днешна, всички от всичко разбират.
Бързат, не чуват, не виждат света.
Шумни, високо говорят
с претенции само навън към света.
А душата усети ли, чу ли гласа й?
Стори ли нещо извън таз суета?
Претенции много, а можеш ли малко
да даваш без нищо, просто така?
06.07.2019 г.
---------------