Смълчаният фар

За  приятелите, морето и...
Във всеки от нас, който е поел първата си глътка въздух на този свят, природата е закодирала по едно мъничко зрънце талант и много, много надежда. Тази надежда ни кара да мечтаем и ни прави добри хора. Надявам се!
Приятно четене.
Благодаря!
Авторът

------------

Момичето от водорасли

Градът отдавна вече спи
покрит със звездно одеяло.
Дочувам само плясък на вълни
и шепота на морски вятър.

И тази нощ не мога да заспя
поскърцва пясък под нозете.
Усещам как диханието на деня
се гушва уморено във сърцето.

Така е всяка нощ, а всеки ден
съм в луда надпревара с вятъра.
И щом той стихне победен
потъвам в пурпура на залеза.

Това е моят малък свят
с море от ветрове и ласки.
Ако дойдеш пак на този бряг
попитай за момичето от водорасли.

Начало

Огнен изгревът напира,
защо не мога да заспя.
Пред очите животът ми премина
от първата ни среща до сега.

Спомних си за лятната бригада
за цветето и погледа свенлив,
за танците край лагерния огън,
за думите почти недоизказани.

Тогава бяхме две изгубени деца
в хаоса на нещо ново, непознато.
Търсихме пътеката един към друг
и душите ни се сляха във една.

Беше толкова отдавна, побеляхме,
но пътеката ще си остане и след нас.
Други ще вървят, ще остаряват,
като в един безкраен кръговрат.

------------