Малко, ако не всичко!
Но написаното ще остане. Да се знае и помни, защото достойнството на един народ е неговата памет!
Хиляди са тракийските съдби! Свидна е българската земя!
Младост, поспри да опознаеш своя род. Положи цвете пред паметните знаци на тракийските герои.
Старост, не бързай да си отидеш. Потърси своите корени и сила и предай на бъдещите поколения.
Тогава всички ще заобичаме песните на Странджа, легендите на тракийци.
И нека бъде почит към тежката орисия на бежанците и възхвала, че споменаваме с добро делата им!
Дай Бог, да не свършва мастилото на паметта!
Авторът
-------------
Посвещавам книгата си на Живко Николов, който с младежки жар работеше неуморно за утвърждаване на тракийската кауза сред младите хора.
През месец април 2010 година ме избраха за председател на Тракийско дружество, гр. Средец.
Поведе ме ентусиазмът на вече починалия ми син Живко Николов, който остави следи като председател на Младежкото тракийско дружество, град Бургас и като заместник-председател на Националната младежка организация към Съюза на тракийските дружества в България.
С времето научих много за жестоката орис на тракийските бежанци, за участието на дедите ни в Преображенското въстание. От срещите си с възрастни тракийци и техни потомци разбрах, че прогонените ни сънародници са били трудолюбиви и сърдечни хора. Приласка ме тяхното желание да участват в инициативи и да показват пред местните жители обичаи, традиции, песни и хорà. Прецених, че е необходимо да оставим написана част от историята на тракийската организация в Средец и селата около него в миналото и днес.
Това ми даде повод да напиша страниците, които са пред вас.
Авторът
-------------