Заченатите във такива нощи
ще са поети, влюбени в морето.
А върху всички с лунната си маска
блестеше светла, светла, просто бяла
нощта бургаска, ах, нощта бургаска,
наречена сега венецианска нощ.
(Христо Фотев “Венецианска нощ”)
Антология Бургас ‘2010 излиза от печат в края на едно десетилетие и това е повод за равносметка и възможност да обърнем поглед назад, към времето. Тя е опит да се направи един колективен портрет на изящната словесност, многогласен концерт на бургаските “поети, влюбени в морето” (Хр. Фотев). В нея са включени имена на творци, родени в Бургас или свързали съдбата си с морския град, с крайбрежния живот; тук са поместени и нови стихове, писани от средата на миналия век до есента на 2010 г., определени от самите автори като знакови или подбрани от съставителите.
Следвайки високите художествените критерии, завещани ни чрез поезията на Христо Фотев – най-яркото присъствие тук и един от символите на Бургас – както и личния си естетически вкус, съставителите са включили стихотворния на 68 автора.
Изданието няма претенции за пълна изчерпателност и всеобхватност. Тук липсват творби на поети, непожелали участие в сборника, както и още няколко имена на автори изявени и в областта на поезията, и в областта на белетристиката, или стоящи встрани от концепцията на тази антология. Това не означава, че те са нямали място в литературния живот на Бургас, а по-скоро, че са се дистанцирали, встрани от обичайните рамки, а това (не отричаме) е също вид присъствие.
Читателят ще срещне на страниците произведения в класически и свободен стих, ясни и иносказателни, алегорични и метафорични, многословни и лапидарни, различни по тематика, поетически език и образност, ще открие дистанцията и приемствеността между поколенията и литературните кръгове.
Авторите в съдържанието са подредени по годината на раждане, което позволява на читателя да съпоставя и прави паралели – какви възможности са създали времето и обстоятелствата на едни автори и защо други, живели по същото време, са направили друг житейски и творчески избор.
Движението на поетическите търсения и достижения също могат да бъдат проследени: до каква степен краткият живот или дълголетието “работят” за автора си, доколко “модерни” са поетите, родени през 30-те и 40-те години на миналия век и чии следовници са най-младите – децата на демократичния “преход”.
-----------------