Новата книга на Драгомир Шопов се нарича “Пленник на свободата” – издателство WINI 1837, С., 2016 г. и включва поезия, фрагменти, размисли, миниатюри. Бих я оприличил на блестяща раковина, в чиято утроба кънтят посланията на вечния, безсмъртен живот.
Животът е идеен и естетически модел на всеки творчески процес и негов естествен двигател. Затова литературата е подвластна на обществото и на социалните трусове, маркиращи път към бъдеще време. В основата на всичко е вграден Човекът: несъвършен, градивно-рушителен, доминантен над природата и реалността.
Доклад на проф. Антония Велкова-Гайдаржиева по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “Пегас”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2020 г. поетични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.
В науката нумерология числото седем има своето важно място. Както сочи едно изследване, “чудесата на света са седем, дните от седмицата са седем, има седем смъртни гряха и седем ноти. В християнството Бог е представян като седмия от шестте лъча на Сътворението” и т.н. Седем на брой, явно съвсем случайно, или пък не, са и включените новели в книгата на Златимир Коларов “Среднощен етюд за стари глупаци”...
Списъкът от самоубили се, или рано заминали си по други причини от света наши творци, е дълъг. Той е колкото трагичен, толкова и напомнящ, че перата им биха дали на българската литература редица още ярки произведения, освен завещаните приживе, със свой богат рисунък и индивидуален взор към битието.
Вече над две десетилетия, като през скъсан воден бент, в българската литература нахлуват всякакви “творби”. Повечето си приличат, защото са еднакво безлични като тематичен замисъл, естетически критерии, художествена реализация. Те олицетворят общата бездуховност у нас – следствие от неизбистрени обществени и социални процеси.
Биографичните данни за позабравения поет Димитър Велинов не са многословни: роден през 1937 г. в с. Преображенци (Надър), Бургаско, завършва училище за трудови резерви в Бургас, след което е строителен работник на Баташкия водносилов път; после – във Вагоностроителния завод “Червено знаме” в крайморския град, в Полигон за вибробетон, след това редактор в многотиражките на местната Окръжна строителна организация и Нефтохим...
Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския...
Поетичното творчество от зараждането си и досега е неизбродна плетеница от ручеи. Те се вливат в купел с осмислени житейски ценности, многоцветна багреност, авторски съдби и чувства. В наше време критериите за регионално и наднационално в примерите му губят ясни очертания така, както границите на водещи държави.
