Тътне небето. Отново разперват
тъмни кошмари криле от метал.
Снарядът се врязва в земята, където
асфалтът е спукан, а дъжд от напалм
отмива прахта и поглъща срама й...
Познавам морета,
които тежат върху дъното.
Животът във тях е прелял и ги пие отвътре.
В душите им хората хвърлят боклука си пътьом
и вадят храна от недрата на тяхната същност.
