Поезия

Този шепот в мен кънти

преди 9 години 6 months

Дойдох. Защото от главата до петите съм сърце.
Дойдох. В огнището на двете ти ръце
да изгоря високомерието свое
и ако си река – да бъда нейното корито.

Резерват

преди 9 години 6 months

Тъжни дървета, пропаднали
в съскащо плъзнали свлачища.
Стволи,
посечени хладно
от демонични секачи.

Потомка

преди 9 години 6 months

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Стихии

преди 9 години 6 months

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите –
в родния ми град?

Кукувица

преди 9 години 6 months

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих...

Вечната

преди 9 години 6 months

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно – дали Мария, или Анна е,
и все едно – да молите и плачете...

Изгнание

преди 9 години 6 months

обожавам
миризмата на траверси –
пристъпвам върху тях
и сякаш че
заеквам битието

Септември

Автор: 
преди 9 години 6 months

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.

Ловци на звезди

преди 9 години 6 months

Някога ловях светулки в шепи.
Потна и задъхана танцувах.
Ти звезди ловеше от небето.
После в тъмнината се целувахме.

Завръщане у дома

преди 9 години 6 months

Господи, колко години
скитах и бродих сама.
Пътища много изминах.
Връщам се днес у дома.

Страници