Събери ми любов – от седефена ласка и мънистена нежност върху златната нишка на залеза нов.
Просрочи с двеста години момента. Много дълго сили събираше. Претегляше печеливш ли ще е процента, а тя, силата, от тебе извираше.
Мина времето, в което клоун бях, сега клоунът свали маската. Усмивка красива да нарисувам не успях, избрах сивотата пред ласката.
Животът казват е пътуване по стръмен, труден и неясен път. Не можеш да го минеш без тъгуване, всички мили трябва да се извървят.
Когато изпитваш трудност да излезеш от водовъртежа на съзнанието си и имаш чувството, че те е понесъл към дъното...
В прегръдката на времето притихнала, и сгушена в топъл шал от спомени, с елек изплетен от тегла, тъга и времената пролетни завръщам се към мойте корени към младостта и дните огнени.
В модерни времена живеем, говорим на плейбек или си “чатим” с изкуствен интелект Чуждици, паразитни думи речта ни цапат, смисъл махат.
В капан на мисли, страхове денят забързано минава, но мръкне ли и почне ли Луната между звездите да снове, нощта не ми прощава...
Без думи говорим, много мълчим... Не споделяме как се чувстваме дали радваме се, дали ни боли...
Тази нощ те чакам под звездите, облечена в рокля от сатен. Хайде, ела в света на мечтите. Поеми ръката ми и танцувай с мен.
