Попитай спомена къде съм когато дъжд в стъклата ти звъни. Ще ме откриеш в малка песен в презрелите от лято дни.
Остани!... Нека вятърът двама ни гали. Да излива небето свойто синьо ведро.
Шушнат дървета от плод натежали, жадно последния лъч те ловят. Вятърът тихо тополите гали, шепнат с тъга те и ронят листа.
В една развълнувана вечер задъхана слезе от хълма една любов и ми рече: “Ела да те прегърна!”
Прозорецът служи за проверка чие куче е залаяло гумите на чия кола са изсвирили кой е паднал от мотора...
Носиш в клюна си тревичка, Птицо. Кръжиш за миг, крилете ти треперят...
В двора заровихме брадва между двете ни къщи заровихме съкровище, за което нямаме представа...
Понякога дните ни са толкова цветни, че ни е страх да си помислим за лошото през призмата на лалето. Може понякога да ни е до шеги и до смешки, но сълзите ни да са толкова тежки...
Беше тих октомврийски дъждовен ден, видяхме се там на пейката да пушим. Ти запали облак дим и се сгуши леко в мен...
Във всяка любов има отпечатък от миналото. А във всяка любовна история се крие история за призраци. Любовта май е важна?
