Искам пак да те целуна, пръсти с твоите да преплета. Отново в любовта ти да потъна, докато изчезне някъде далеч света.
Стоя по цели нощи сама, в тъмното раните си броя. Връщам се в миналото и се чудя кой да укоря, но с мен единствено споря.
Простих ти за всички вечери, в които те очаквах на прозореца, а ти така и не идваше...
Искам любов, в която да мога да вдишам него и да издишам себе си.
Ще ме откриваш в капките вино останали в чашата, в сенките по булеварда...
Приготви се да ти липсвам, любов! Да ме търсиш в сенките зад ъгъла на нашия квартал, в очите на момичетата около теб, в точките по роклите им и разрошени къдрици!
Неутолима жажда мори всеки читател на нова Книга. До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава... И какъв е ефектът от това безразсъдство?
Отрекла се от топлата одежда по плът стоя, без жезъл и корона пред Трибунала на Собствената съвест. Смутено свлече се от трона...
Ще те настигна – чакай ме отвън. Ще ме опари твойта длан гореща, ще се стопи последния недосънуван сън, ще се изгубят спомени и срещи.
Студено. Пусто. Неуютно. И не от вчера на голия площад врабците зъзнат – сред грозота, бездомно скупчени.
