Изкуството и музиката, рядко вървят ръка за ръка, но събереш ли ги заедно... Повярвай ми, ще си загубен приятелю!
Последната усмивка бе, на милиони парченца счупена. А първата усмивка бе, когато те срещнах.
Материята те влече надолу и опитът ти с нея е единствено горчив. Понякога лежиш като убит на пода. Нима разнищваш кой е прав и кой е крив.
Безименното днес е вчерашното утре. Завиваш си душата със каквото е останало. Очите са различни – и истините, също толкова. Часът на правдата е никому ненужен.
Насред полето, в пустошта, си летеше птиче, а след себе си оставяше пурпурна следа. Спря го розичка една и нежно го прегърна, за да спре да страда.
Всяка нощ е тъй е безкрайна. В пуста вечер аз се лутам с надежда да намеря мъничка звезда сияйна. И поезията започва пак да губи своя смисъл...
В мрака тя не гасне, блести като звезда, но седи си там сама. Виждаме я всички, да.
Знаеш ли какво е да не можеш да крещиш, когато вътрешно като пожар неспирен за пореден път гориш?
Вървя сама по пътя си безкраен, по празни улици се скитам, но светлина в тунела няма или просто аз не виждам.
Животът е един прекрасен дълъг ден, но защо да го живея, като само спомен ще остане тук от мен? Днес съм тук, а утре – не...
