Петър беше ухилен мъж на средна възраст, с побелели коси, широко, приветливо лице, спретнат и елегантен, въпреки вече леко тантурестата му фигура. Човек не можеше да го види разгащен, с петно по ризата, с къси гащи или с панталони без ръб. На лявата ръка носеше елегантен часовник, разбира се – швейцарски...
Дървената лъжица отмерваше ритмично нарастващата скорост на напрежението на Елеонора. Тя енергично разбъркваше арпаджик в тенджерата, докато в главата ѝ тягостни мисли следваха подскоците на миниатюрните лукчета, а горчивите сълзи се стичаха по страните ѝ и капеха в горещата гозба...
Малкото ни делфинче беше станало вече на 5 месеца, но все още сучеше и беше много злоядо. Хранеше се само с октоподи, калмари и сепии, които ловяхме в крайбрежните скалисти пукнатини или на дъното. С майка му бяхме твърдо решили да го отбием, за да започне самостоятелен живот...
С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави...
Проблемите за връзката между твореца и адресата на неговото творчество, за конфликта между личността и времето, както и за индивидуалната духовна драма на непризнатия от общността създател на произведения на изкуството, съпътстват битието на човечеството още от най-дълбока древност...
