Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.
Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...
“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен...
Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...
Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...
