Безкраен път до теб извървях... Ето те тук до мен... В студените нощи... когато луната греховна е...
Предговорът от Фернандо Алонсо Бараона към книгата на Валя Илиева “Дъждовна песен”.
На 30-ти май в Столична библиотека се състоя премиерата на втората книга на Таня Мир – фентъзи повестта “Легенди от Белинташ”. Препълнената зала “Вяра” се оказа недостатъчна, за да побере всички, желаещи да присъстват на събитието...
Пишем си “Обичам те” Целувки пращаме Сърца Говорим за любовта...
Осъмваш пак във нощния ми стих пиян до смърт, раздърпан, рошав, Безразличен. А аз замръквам пак над смачкания лист...
Майката на майка ми я няма Спомина се в един дъждовен ден Дъждът примеси се с сълзи Виковете на сърцата счупени Заглушават гръмотевици...
Казах си: “Оттук нито стих, нито стих” Това е моята отрова...
Аз съм онази, за която винаги казваш, че “Сложно е”...
В тъмен долнопробен бар Няколко души Разпръснати маси Всички свалят своите маски ...
Искам да отидем от другата страна на звездите; където те се раждат в тъмното, в горещото, където ти свършваш в устните ми.
