Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“.
– Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То и лятото вече не е като хората! Какви лета бяха! Леле-мале, какви лета!...
Сънувам те във дневните си сънища,
оплаквам те и те покривам с халища,
изтъкани от изскубани коси.
В миг на ярост и безсилие,
зова те мислено да се завърнеш...
