Траяна препрочиташе, за кой ли път вече, книжката. Беше подарък за един рожден ден. Бриян знаеше, че обича Хайне и я изненада. А неспокойният дух на поета я заразяваше от разстоянието на повече от век и половина време, като че спирала минаваше през новите реалности, увличайки и привнасяйки вкусът на драматизма от човешките несъвършенства.