Калин, синът на Слави, кмета на селото, всички го познаваха. Това беше последица не от това, че баща му е най-важният човек в селото, а от качествата и физическия образ, който имаше синът му. Много майки и бащи още като малък го сочеха на децата си за пример. Беше за пример не само с поведението си, но и за това, че беше много красив...
Царят на животните, страшният, непобедим Лъв, от два дни търсеше храна, но късметът все не го срещаше. Уморен и отчаян, тъкмо да полегне, видя на неголямо разстояние от него Гепард...
Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…
Откакто успя да се снабди с книгата “Всеки път има начало”, бай Григор не заспиваше, докато не прочете една глава от книгата или да си припомни за онова, което беше чел преди ден или два. В днешния летен ден, в който сутринта имаше хладина, отново беше седнал на мястото си в двора и отвори книгата на страницата, до която беше стигнал...
Майката на Деян остана без съпруг три дни след раждането на сина си. Видяла се в чудо от мъката и радостта да се борят една срещу друга, често плачеше, а в същото време трябваше и да се радва. За кое да мисли повече? Да се радва или да плаче? Понякога сълзите идваха едновременно. Хората често я виждаха да плаче, но малко бяха ония, които да я запитат за кого плаче в момента – от радост или от мъка.
Синеокият, както беше известен в областта вместо Сидер, без да иска стана слушател на непознати за него хора. До този момент в главата му имаше много мисли, но това, за което говореха непознатите, му се стори много по-интересно...
Илен беше твърде малка, може да се каже около година, когато не само майка й, баща й, а и всички, които влизаха в контакт с детето им, направи впечатление, че проявява голямо изкушение за онова, което й харесва. На тази възраст желанието й да има кукла, която имаше съседката й, малко остана да си глътне езика от плач и да си отиде от този свят.
