Големият български писател Елин Пелин създава богато и колоритно творчество, което е ценен принос в литературната класика. Необикновено талантлив разказвач, той успява по художествен начин да пресъздаде българската действителност през първите десетилетия на ХХ век. Продължител на белетристичната линия в литературата, той се учи от Любен Каравелов, Иван Вазов, Христо Ботев и Захари Стоянов. Изградил своя естетически усет, Елин Пелин е своеобразно свързан и с творчеството на големи писатели като Чехов, Горки, Мопасан.
Повестта “Гераците” е сред най-сполучливите български творби, художествен документ на едно драматично и вълнуващо време – първите десетилетия на ХХ век. Това е време на разпадането на патриархалната задруга и възникването на нови обществено-икономически отношения. Промените в обществото по свой начин рефлектиран в душите на хората.
Големият български писател Елин Пелин създава богато и колоритно творчество, което е ценен принос в литературната класика. Повестта “Гераците” отдавна принадлежи към най-ценното, създадено през ХХ век в българската литература. Това е така, защото авторът вярно е уловил пулса на своето време и го е отразил в художествени образи.
Елин Пелин създава своята повест “Гераците” като предупреждение за силата на човешките изкушения в една епоха, в която любовта и разбирателството между хората се заменят с властта на парите. В началото на ХХ век мощно навлизат новите обществено-икономически отношения, които прегазват и старите порядки, и стария морал...
Не е нужно да се напомня цялото творчество на Елин Пелин, за да се очертаят контурите и неговите особености. Писателят разкрива многообразието на селската действителност през първите десетилетия на ХХ век. От позицията на реализма той разкрива особеностите на българския живот, респективно добродетелите и недостатъците на българина.
Елин Пелин от позицията на реализма разкрива душевността и бита на българския селянин в епохата на първите десетилетия на ХХ век. В творчеството му преобладават жизнеутвърждаващите мотиви, защото писателят застъпва философската теза, че животът винаги е по-силен от смъртта, че хората оцеляват дори след тежки изпитания, страдания и нещастия. Това, което ги спасява в преодоляването на трудностите, са любовта и живителният творчески труд.
– Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото – хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали.
И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и ободрително...
Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се увериха, че тоя път той не се шегува...
На хубaвият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над селото като някое зъбато чудовище, станало от народното поверие убежище на тъмни духове, които унило клатят дрипавите му криле, разперени на дяволски кръст.
Образът на града е представен в неговата пъстроцветност, колорит, човешки драми. Поетическият цикъл “Децата на града” опоетизира образа на цветарката, уличната жена, босоногите деца. Отблъскващ е ликът на богатия буржоа в творбата “Вълкът” и това става метафора на цялата трагедийна поезия на Смирненски.
