Е-списание

Мамо

преди 9 години 10 months

Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…

Сираче

преди 9 години 10 months

Знам, без майка ти е тежко,
че отне ти я смъртта…
Не тъгувай, че на пътя
рано те захвърли тя…

На прощаване

преди 9 години 10 months

Знам, че и аз и ти ще си отидем,
но кой от нас ще бъде пръв не знам,
но вярвам в рая ще се видим,
животът си в залог за теб ще дам.

Сънувах те

преди 9 години 10 months

Не исках да сънувам сватба,
знам, че няма да я има.
Исках да сънувам рози,
пролетните рози прима.

Всеки път има начало

преди 9 години 10 months

Откакто успя да се снабди с книгата “Всеки път има начало”, бай Григор не заспиваше, докато не прочете една глава от книгата или да си припомни за онова, което беше чел преди ден или два. В днешния летен ден, в който сутринта имаше хладина, отново беше седнал на мястото си в двора и отвори книгата на страницата, до която беше стигнал...

Майчино сърце

преди 9 години 10 months

Майката на Деян остана без съпруг три дни след раждането на сина си. Видяла се в чудо от мъката и радостта да се борят една срещу друга, често плачеше, а в същото време трябваше и да се радва. За кое да мисли повече? Да се радва или да плаче? Понякога сълзите идваха едновременно. Хората често я виждаха да плаче, но малко бяха ония, които да я запитат за кого плаче в момента – от радост или от мъка.

Роднини змии

преди 9 години 10 months

Синеокият, както беше известен в областта вместо Сидер, без да иска стана слушател на непознати за него хора. До този момент в главата му имаше много мисли, но това, за което говореха непознатите, му се стори много по-интересно...

Езерото на делфините

преди 9 години 10 months

Илен беше твърде малка, може да се каже около година, когато не само майка й, баща й, а и всички, които влизаха в контакт с детето им, направи впечатление, че проявява голямо изкушение за онова, което й харесва. На тази възраст желанието й да има кукла, която имаше съседката й, малко остана да си глътне езика от плач и да си отиде от този свят.

Орлицата и пръстенът

преди 9 години 10 months

– Ха така бе, Вангеле, ха така! Защо не остана да нощуваш на нивата, а? Защо бе? Та то на теб като че ли не ти идва на ума, че у дома хора те чакат… – рече му тя, Надето, и му подаде плика, който й донесоха сутринта от пощата...

Природата лекува

преди 9 години 10 months

Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички от селото, пък и от близките градове, хората му се учудваха на уменията да работи и познава всяка билка.

Страници