За средата на август, ранната вечер беше прохладна. Краката ми стояха на масата заедно с чехлите. Шишето бира държах в ръце и гледах плейофите на НБА по Евроспорт.
Соня, съпругата ми, вече се беше качила на горния етаж. Умаряше се бързо. Беше в деветия...
Костас беше “дежурен”. Означаваше целия ден да е заедно с Янис, пет годишен, единствено вписан в паспорта му под графата “деца”. Двамата имаха отъпкан маршрут – детската градина в Пирея, кафето на “Омония”, пазара, обяд в къщи, игрището в “Каламбака” и зала “Олимпик”. Накрая приказка в леглото.
Самолетът литна от София за Амстердам с един час закъснение. На влакчето за куфарите бяха натоварили торби с чесън. Валеше дъжд. От мокрия чесън самолетът миришеше на шкембеджийница. На Виена се качиха група чехи с бели ризи и изтъркани кожени чанти. Личеше, че са пътували. Но явно шкембе чорба не бяха яли. Гледаха през люковете, като риби в аквариум със стара вода...
На 8 май в 10 часа кацнах на летище “Шарл де Гол”. Самолета ми пътува като автобус 30 минути до “ръкава”. Гледах през люка. Минавахме покрай десетки малки самолетчета. Обслужваха вътрешни линии. Бяха с много къси криле, но с по 3 двигателя. Преди да спрем, зърнах долу двама техника с оранжеви жилетки и пръсти в ушите. Руската машина ги оглуши. Преминах контрола. Соня ме чакаше след 9 часов полет от Чикаго...
Отците наши, бежанци, не найдоха земята обетована –
бедняшки преживяваха под зъзнещи звезди.
Към новата Родина своя дълг изпълниха синовен,
но незавидна участ тя им отреди.
На 11 декември 2014 г. проф. дфн Калина Лукова, преподавател в БСУ, бе удостоена с престижната Годишна награда на Съюза на българските журналисти в категория “Книга” за книгата си “Литература и медии”.
Книгата на Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева “Деркоските български села. село Имрихор. Тракийска летопис. Сборник” респектира още от пръв поглед. Тя е солидна по обем (450 страници) и с впечатляващо полиграфично оформление.
Доклад на Никола Инджов по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2014 г. поетични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.
Бургаският писател Стойчо Биячев наскоро навърши 70 години – възраст, на която човек осъзнава зрелостта в пълния й капацитет – и като натрупан опити, и като обогатяване на съзнанието, и като мъдро пристъпване към житейските дилеми. Несъмнено Стойчо Биячев е преминал достойно по земния си път и от пиедестала на една достойна възраст, когато се берат плодовете на многогодишните натрупвания.
