Чувствата са дълбоки като корени на дървета. И много често – невидими. Точно като тях. Но те са основа. Те държат нас – изправени или килнати. Ние зависим от това, което чувстваме. От начина, по който гледаме, реагираме и приемаме нещата, които ни заобикалят и ни се случват.
Своята първа стихосбирка поетът Христо Ясенов озаглавява “Рицарски замък”. И съвсем не е случайно, че и аз озаглавих своята статия за поезията му по този начин...
