Е-списание

Усещам още рано сутринта,
че някак пагубно денят започва.
Часовникът е със една стрелка.
Часът е страшен – три шестици точно.

Живота ще го оцениш, когато
любимият остане под отломките.
А този юни няма да е лято,
напук и на вселенските закони.

Построихме си къща на ръба на морето,
обзаведохме всичко в барок.
Аз ударих в душата, ти удари в сърцето
и домът ни се срина жестоко.

Все по-рядко се сещам за Бог.
Все по-близо усеща се пъкълът.
Аз съм гето, а ти си барок –
като цяло, история скъпа.