Избирам да опозная чувствата си, да ги изричам и обичам. В късните нощи, щом сама остана. Заровила миловиден поглед в тетрадката, различните гримаси да обрисувам. Смея се и плача. Викам и мълча. Ядосвам се и се успокоявам. ... И нищо не остава в мен.
Ако ти кажа колко си специален за мен, ще те уплаша ли? Ако ти кажа как за малко време дари ме с уроци за цял живот, ще си тръгнеш ли? ... Ако ти кажа как докосна душата ми, как се разтапям в ръцете ти и как отвори десетки врати, ще останеш ли?
Казваш, че съм Ангел. Но в действителност Ангелът си ти. Моят Ангел. Този, който винаги ще държи главата ми изправена и няма да позволи нито една сълза да се стече по лицето ми. За това дължа живота си на теб. Дължа ти много повече от един живот. Какво ще кажеш да ти подаря вечността?
Просто ми писна да трая това!
Скръб, унижение, мъка, лъжа.
Писна ми да слушам за “великите хора”,
които сякаш са ни обзели така,
че да властват над света...
Един малък град, заел своята достолепна форма на орел в подножието на Източна Стара планина. Град, горд с древната си история (основан още от легендарния ученик и последовател на Орфей – Аетос), съхранил българските традиции и обичаи, запазил своята самобитност и будния дух на предците си. Град, който може и трябва да се гордее с хората, допринесли за неговия просперитет.
