Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот”...
Българската литературна наука, а и българската хуманитаристика като цяло, са длъжници на родната маринистика и на темата за морето. Липсва цялостно изследване на развойните тенденции и спецификата на българската маринистична поезия и проза от зараждането на маринистичната проза през 30-те години на ХХ век и поезията от Освобождението до наши дни.
Христо Фотев завеща на българската поезия най-точната и най-впечатляващата поетическа визитка: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас.
Романите “Родосто, Родосто...”, “Някъде на Балканите” и “Дер Зор” са замислени от Севда Севан като трилогия за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война.
Всяка година от май до юли (т.е. от държавните зрелостни и кандидатгимназиалните до кандидатстудентските изпити) и без това проблематичният български канон бива отново и отново проблематизиран в неговия максимално утилитаризиран вариант: като списък от произведения, обект на преразказ, литературноинтерпретативно съчинение, тема и пр.
