Е-списание

Писмо до Анна Ахматова

преди 1 month 3 седмици

Космическо разстояние от два метра дели ни
от самите себе си.
Ужасени думи на нежност покълват от време на време
в смаляващата се реалност...

Стихове от март

преди 1 month 3 седмици

Генералните прогнози не ми се нравят,
не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек
на чистия цвят на небето, да чакаш
звездите и локвите да ти говорят...

Трепет

преди 1 month 3 седмици

Разцъфват напролет на моята улица, тъй далечна,
липите. Смут предизвикват
във въздуха. Хиляди и хиляди летящи
наномашини, упойващи хаоса и безсънието.

До малкото охлювче

преди 1 month 3 седмици

До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...

Органичният живот

преди 1 month 3 седмици

Органичният живот изглежда е нещо
като крайното напрежение на материята,
непосилното й очакване
на проблясъка, който е тук и не идва никога.

Медитация

преди 1 month 3 седмици

Не умея да изразя може би, равностоенето,
ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията
времето зашеметява персонала и производството.
Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа...

Бях тук

преди 1 month 3 седмици

Бях тук, с непознатото пренебрегвано,
поглед впримчен в хоризонта хамелеон
и неясния израз на далечни
минало, настояще, бъдеще...

Захарий Стоянов – личността на Апостола в книгата му “Васил Левски, Дяконът, черти от живота му”

преди 2 months 5 дни

Лалка Павлова за книгата на Захарий Стоянов – “Васил Левски, Дяконът, черти от живота му” (издание на “Централна източнорумелийска печатница на Едуар Дионне”, Пловдив, 1883 г.). Публикацията е по повод 175 години от рождението на Захарий Стоянов.

“Българе глава дигнале...” ама друг път

преди 2 months 1 седмица

Пак е февруари и пак отбелязваме поредната, 152-та тъжна, жестока, мъчителна годишнина от обесването на Васил Левски – Апостола на свободата. Пред личността и делото на когото церемониално се прекланяме, леем щатни сълзи и поднасяме венци, които утре ще увехнат със спомена чак до следващата година...

Позволи да съм никой

преди 2 months 1 седмица

И е толкова тихо в градината,
устни Юдови, чувам, да никнат.
Всички други кумири са сринати.
Боже мой, позволи, да съм никой.

Страници