Съвременната кипърска литература все по-убедително присъства в културния живот на нашата страна. Доказателство за това твърдение са редица преводи на книги, приети добре от българския читател и от критиката. А броят на списание “Пламък” от 2009 г., кн. 11-12 е посветен почти изцяло на творците от Острова...
ЕОКА. Еносис. Генерал Дигенис и архиепископ Макариос ІІІ. Папандреу. Сблъсъци между гърци и турци. Английско присъствие, инвазии и пулсът на стара Елада... Все плочки от доминото на трудната кипърска история през 60-те и 70-те години на миналото столетие. Може би не толкова позната у нас...
В хола едно цвете, малко, непретенциозно, симпатично, със скромна красота. Нищо особено, нищо ярко. Зелени матови, мъхести листа и сини цветчета. Като очи на малко дете. На тяхното дете, което бе влязло внезапно в болница за някакви изследвания...
В бюрото ми я доведе един разсилен. “Прочула си се. Няма отърваване”, каза със съчувствие. Младежът сигурно беше забелязал, даже и той!, че напоследък не съм в най-добрата си форма. “Много съм слушала за Вас. Моля Ви да ми помогнете”. Заговори ми на български. На моя език. Представи се...
Ще разкажа за водещата по телевизията, но преди това ще ви се представя. Аз съм един вид медиум, майстор в проникването в личностите на другите, в разчитането на тайните им. Понякога на мотивите им. Всичко това безкористно, без отплата. Единствената ми печалба е да постигам целта си, да потвърждавам диагнозата си, да се доказвам...
Едно лято, по-горещо от обичайното, бях на почивка с родителите ми в малко гръцко градче. Първоначално, идеята ми се стори безинтересна, като въпросът относно какво щях да правя там не намери отговор веднага след пристигането ни...
Намираме се в шумната столица, където изглежда все по-вероятно въздухът ви да свърши, защото го отнемат от вас, все повече хора. Нашата спирка ще бъде едно кокетно кафене, събирало псевдоинтелектуалната част от общество в продължение на вече няколко десетилетия. Тук ще слушате прекрасен джаз...
– Обичам те. – Не беше истината, колкото и на К. да му се искаше. Думите излязоха твърде бързо, не бяха способни да докоснат сърцето на И., затова тя го изгледа изпитателно, а после му обърна гръб. Тя обаче нямаше къде да се скрие, бяха в една стая...
