Кръстопътища бели, кръстопътища черни на вековната спорна история... Свидни родни предели...
Не мога да мълча, когато ругаят моята Родина, на неприятели-ругатели отвръщам два пъти по-силно.
Родих се беден, беден си живея, не мога да фалирам, няма как. Поднасям здравец вместо орхидея и по-щастлив съм от богатия простак.
Момичетата с празните очи стоят пред магазина и очакват съдбата си, която се вгорчи и ги направи продавачки.
Аз живея в различни епохи, много пъти съм се преродил! Продължава и днес моя поход – бях Кубрат, Аспарух,.. Самуил...
Сред София, сред градската гъмжило пропя петел. Отгде се беше взел? Той кукуригаше със всичка сила и завидях му, че е толкоз смел.
Една жена простира на балкона и в миг зад ароматното пране изгря ликът й мил като икона със снежнобели стройни колене.
Колко емоции с лъжепророци, колко надвикване в пътя за никъде...
Критиците се престараха да хвалят книги най-посредствени. Но аз не търся топла стряха в литературното наследство.
Нас ни свързват крилете на птиците – не признават те земните граници. Колко скръбни и черни вдовици, колко българи-емигранти!..
