Вече над две десетилетия, като през скъсан воден бент, в българската литература нахлуват всякакви “творби”. Повечето си приличат, защото са еднакво безлични като тематичен замисъл, естетически критерии, художествена реализация. Те олицетворят общата бездуховност у нас – следствие от неизбистрени обществени и социални процеси.
Биографичните данни за позабравения поет Димитър Велинов не са многословни: роден през 1937 г. в с. Преображенци (Надър), Бургаско, завършва училище за трудови резерви в Бургас, след което е строителен работник на Баташкия водносилов път; после – във Вагоностроителния завод “Червено знаме” в крайморския град, в Полигон за вибробетон, след това редактор в многотиражките на местната Окръжна строителна организация и Нефтохим...
