Родена в средата на България, но живяла в магичните недра на Странджа, хвърлила емоционална котва във вълшебния Бургас, Вероника Лазарова реди стихове и вярва в чудеса. Защото няма как човек с такава разнообразна топографска съдба да не носи зрънцето поезия в себе си...
Всеки, чиито изяви стигнат до публична известност, може да бъде основание за разсъждения в една или друга посока с едно или друго анонсирано съдържание. В този смисъл, могат да бъдат третирани и тук изложените, макар и лаконично, т.е. в пестеливи щрихи, мисли.
Керана Ангелова е тазгодишният носител на Националната награда “Златен Пегас”. С плакет “Пегас” бе удостоена писателката Милка Иванова за книгата й “Сенките на времето”, Роза Боянова – с плакет “Христо Фотев” за стихосбирката “Обратна гравитация”, а плакет “Петко Росен” – на Николай Фенерски за сборника с разкази “На стоп”.
През 1927 г. електроцентралата “Адрее” при мина “Черно море” (собственост на АД “Бъдеще”, по-късно самостоятелно предприятие за производство на електроенергия АД “Адрее”) доставя ток за осветление на гр. Бургас и то в определени райони и определени часове – от 18.00 до 21,30 часа през зимата...
Интересни данни за стопанския живот на Бургас ни дава австрийският дипломат Венцел фон Броняр (разузнавач от висок калибър), който през 1786 г. е натоварен от австрийското правителство да проучи Черноморското крайбрежие от Босфора до р. Дунав.
Първата железница в България се открива в началото на октомври 1866 г. по линията Русе – Варна. Целта на построяването е съкращаване на пътя от Цариград до Виена със стотина часа, както е записано тогава...
