Странно, това се случваше с него винаги, когато се събуждаше рано. Това състояние се засили особено през последните месеци. Със ставането му се виеше свят, а след това цяла сутрин му се гадеше и не можеше да работи пълноценно. Това чувство на отвращение продължаваше по цели седмици...
Денят ми започва с един изпуснат автобус. Следващият половин час минава за мен в многократно разчитане на табелата на спирката, която убеждава, не, утвърждава, че в делничен ден градските автобуси следват през пет минути, а в празничен всеки петнадесет...
И наум, докато четях, и на глас сега, когато започвам да пиша и говоря за “Неразрешимостта на великолепието” на Маргарита Серафимова, наричам усещането си спокойна радост. Чистата радост от книга. И благодарност: за полъха на великолепието и неговата неразрешимост. Учудвам се, че дори се учудвам: това е третата книга на Серафимова, в трета поредна година, харесах много предишните, новата е върхът.
Маргарита Серафимова е поетеса със собствен, разпознаваем почерк. Нейната поезия е публикувана на страниците на “Литературен вестник”, “Литературен свят”, “Факел” и др. Първата й книга “Животни и други богове” се появява през 2016 г., сега излиза и втората – “Демони и свят”...
Когато прочетох книгата на Маргарита Серафимова “Неразрешимостта на великолепието”, си помислих, ето, това е силата на сърцето, оставено да те води. Силата да се оставиш да те води сърцето. Да бъдеш обезоръжен, гол срещу вятъра, слънцето, морето, природните стихии, да се оставиш на мига, да не се страхуваш. Ето това е тържеството на живота. Тържеството на любовта.
