Когато прочетох книгата на Маргарита Серафимова “Неразрешимостта на великолепието”, си помислих, ето, това е силата на сърцето, оставено да те води. Силата да се оставиш да те води сърцето. Да бъдеш обезоръжен, гол срещу вятъра, слънцето, морето, природните стихии, да се оставиш на мига, да не се страхуваш. Ето това е тържеството на живота. Тържеството на любовта.
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още не бях намразил психологическите тестове и методи, не им вярвах стопроцентово, но този въпросник..
Преди известно време в Бургас гостува журналистът, историк и краевед Юлий Йорданов – човекът, който разведри тъжния образ на Северозападния край и показа, че макар и труден за живеене, този край е дал на България много силни и достойни личности, отдадени на идеята за живот “по-хубав от песен”, както казва самият Йорданов...
Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.
Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции. Телевизиите излъчваха извънредни репортажи...
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
