Още от дълбока древност в традициите на всички раси и етноси, в техните религии и вярвания, човекът възприема себе си като умален модел на света, събрал в крехкото си тяло както елементите, съставящи Вселената, така и частица от духа на божественото...
Всеки творец, бил той голям или малък в оценъчния регистър на своите съвременници, притежава поне едно произведение, което прави опит да дешифрира кодовата система на неговата душевност и – задължително! – оставя диря в паметта и емоционалния свят на консуматорите на изкуството...
Една от най-ярките фигури на литературния експресионизъм от 20-те години на миналия вeк Гео Милев окачествява появата на Пейо К. Яворов на литературната сцена като “еманация на расовия гений”. Съществува една особена енигматичност в ритмическия ритуално-символен и родово-етнически заклинателен изказ у лирико-драматичния поет от Чирпан...
Човекът, като дуалистично същество, обединяващо в себе си дух и материя, в хода на относително краткото си съществуване непрекъснато се стреми от една страна – да оцелее физически в битката с обстоятелствата сред материалния свят, а от друга страна – да надмогне тленното и с помощта на създаденото чрез духа си да прекрачи границите на времето.
Всичко започва в онова далечно и прекрасно време, когато с татко й си разказват истории. Той – по-кратки, а тя – дълги и предълги “патила и приключения”. След това – с влака до София и света. Разказите й са за обикновени хора – за такива, които всеки ден вижда по гарите или в същия онзи влак – недоспали сутрин, уморени след тежък работен ден, угрижени или пък усмихващи се на нещо свое.
Защото ние сме приятели, още по-големи от най-големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя, но бяха много по-хитри от асфалта, разбира се.
Митко Джунгуров е от Бургас. Работи като преподавател по български език и литература. Пише предимно разкази, публикува в периодичния печат: в. “Литературен вестник”, списание и алманах “Море” и др. През 2018 година издава първия си сборник разкази – “Дънди на борда”.
