Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко!
И прости ми, че пак не успях да се върна!
Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко.
Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!
Остаря, Дон Кихоте! Не останаха мелници.
И светът е различен, по-груб от преди.
С глътка черно кафе си лекуваме делника
и превързваме с думи ранени съдби.
