Е-списание

Ръцете на мама са пърхащи птици
и мажат филийки със ма̀сло,
поръсват ги после с пипер и солчица
и мажат и ръсят догдето порасна,
и ръста ми стигне по обич сърцето й...

Онази любов с вкус на зрели череши
все още напролет съня ми краде,
все още ме чака съдбовно предрèшена,
звездите оронила в мойте нозе.

Затварям се във своята черупка
и ставам за секунда като мида,
когато радостта от мен си иде
и купчина от пясък ме затрупа.

Не искам да чуваш добре
как дълго сълзата се рони,
как спи наранено дете,
как птиче се беси сред клони.