Всеки от нас опознава света с първи стъпки в детството. Някой трябва да отвори дверите му за взора на малкия човек. Заедно с родителите, с школския звънец по-късно, тук, на житейския друм, го приласкават авторите за деца. Между тях шуми с прибоя творчеството на Кръстьо Станишев...
Неговата поява в българската поезия е отбелязана с идеологическите изисквания на периода между 50-те и 60-те г. на ХХ век. Иначе не може и да бъде. Сменената политическа картина у нас поставя пред творците необходимостта да впрегнат дарованията си в канавата на политизацията, шлифованата историческа “достоверност” и удобни лирически герои. В противен случай се обричат на забрава преди да се появят пред широка читателска публика.
Низ от ежедневни и еженощни мисли, които те глождят, тежат и те сриват до невъзможност да продължаваш напред. Усещания, които раждат решения – внезапни и съдбовни. Решения, които пълнят завчас две пътни чанти с най-необходимите битови неща, но едно парченце от живота ти никак не се побира в пътна чанта. То е навсякъде с теб, защото от себе си не можеш да избягаш...
Много случайности се навързаха, докато реализирам първата си книга, после още три. Щастлива съм, че имам приятели, които ми вдъхнаха увереност да го направя!
Всички текстове са преминали през мен – някои истински преживени, някои само плод на творческата ми фантазия, някои случки пък съм преразказала от 1-во лице както съм ги възприела…
Интервю с Мариана Праматарова, от Райна Недялкова, председател на Творчески съюз “Творци без граници”, съставител на Алманаха за литература и изкуство на социална и политическа тематика “Маскарад. Истината през перото на творците”.
