Интервю с Екатерина Пенчева, от Райна Недялкова, председател на Творчески съюз “Творци без граници”, съставител на Алманаха за литература и изкуство на социална и политическа тематика “Маскарад. Истината през перото на творците”.
Имах добрия шанс да се запозная с Росица Йосифова по един чисто литературен повод – гостуването на поетесата Аксиния Михайлова във В. Търново през есента на 2015 г., на която тя също присъстваше като нейна приятелка. На срещата ми подари и книгата си „Да последваш монаха тюлен“ – едно ценно (и скъпо) издание с много и изключително качествени цветни приложения от снимки, дело на авторката...
Да уловиш мига не е само късмет. Трябва да имаш нужните умения и очи, за да го видиш. Трябва да си и авантюрист. И поет. И влюбен в природата и снимането. Сигурно тогава забравяш всичко – изцяло отдаден на магията фотография. А желанието да споделиш уловения миг е непреодолимо и вълнуващо.
Ще започна с извинение към интелектуалеца-читател, за когото следващите редове биха изглеждали свободни съчинения по предварително зададена тема. Те не се съотнасят към напредналите в материята на фантастичното изкуство, тъкмо обратното. Целта е да се споделят минимум познания, бих казал по-точно ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ минимум, на достъпен език, без който някои опити за списване на литература изглеждат меко казано смехотворни...
От десетилетия насам е прието да се счита, че основоположник на жанра фантастика въобще е писателят Жул Верн. Несъмнено французинът е един от корифеите, идол, на чийто олтар мнозина автори и сега палят свещи и принасят всесъжения, колчем пресъхне мижавия поток на твърде лесно изчерпващата им се творческа идейност...
Всякакво въведение във фантастиката може да бъде само частично, кратко и непълно. То обаче не може да не съдържа бележки за основоположниците на жанра. Противно на мнението, че фантастиката се пише от мъже, една от най-забележителните изначални творби е дело на жена. Написана в стила на т.нар. “готически роман” тя представлява своеобразен фантасмагоричен кошмар, сънуван наяве...
Периода 1938-1945 г. е придобил известност под това клише, защото на сцената се появяват придобилите световна слава Алфред Ван Вогт, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн, Рей Бредбъри, Джеймс Блиш, Тиъдър Стърджън (псевдоним на Едуард Хамилтън Уолдоу) и други. Един от последните творци преди “златната епоха” Фриц Лейбър, пишещ най-вече за парадокси на времето и паралелни светове...
За водач на новата вълна с счита Джеймс Болард, пишещ предимно еротична фантастика. Типични нейни представители са Андрю Нортън (псевдоним на Алис Нортън), Пол Андерсън (независимо от факта, че публикува от 1947 г.), Майкъл Муркок, Артър Кларк и Фред Саберхаген. Саберхаген, Муркок и Кларк излизат извън рамките на стандартното и като такива заслужават по-голямо внимание...
Творчеството на съвременните автори е противоречиво, също като епохата, в която Човечеството живее. В индустриализираните страни като цяло обществото е в упадък, а в развиващите се царят хаос, анархия и корупция. В “Третия свят” съществуват държави, изградени изцяло на религиозна основа, където промиването на съзнанието на отделния човек върви с пълна пара...
В различни критико-исторически изследвания върху българската литература често се споменава, че в началото на ХХ век “ужасното” и “даболичното” в творчеството на родните писатели не получава развитие. Докато геройски ориентираното общество в САЩ ражда през този период описания на прекрасни светове, завладяващи всичко пионери и супергерои, Европа преживява многочислени военни конфликти и ражда експресионизма и символизма...
