Разговорът ми с Красимир Слабаков продължава. За училището, което вече го няма, за занаятите, които изчезват, за изкуството, което все повече осиротява, за вдъхновението, за правилата, за учителите. За благодарността. И за окуцялата духовност, която все още мъждука някъде, затрупана под праха на чалгата.
На 14 април 2016 г. в зала “Петя Дубарова” на Културен център “Морско казино”, Бургас, Пламен Колев представи последната част от трилогията “Едночленното жури”, озаглавена “Завръщането на Мария-Антоанета”.
Широката черна пола на Лена, описала кръг при завъртането, отново послушно поляга в меки вълни. “Новите” неотстъпно я следят с очи, нагаждат движенията си според нейните, хвърлят поглед и към огледалата. Лена, естествено, не ги оставя без надзор – от време на време поправя нечия вдървена стойка, омекотява някоя силно опъната ръка.
Искра сяда до нея на перваза на прозореца. Не е интересно да се гледа през този прозорец – вижда се само потъмнялата мазилка на “вътрешния двор”. То дори не е двор, а дълбок кладенец, породен от кръговия строеж на сградата, мрачен и в хубаво време. Птиче свърталище, подслон на десетки кресливи поколения гълъби. Никому и през ум не минава да ги гони оттук. Подхвърчат насам-натам, разхождат се по корнизите, за разнообразие надничат с по едно око в аудиториите –дано клъвнат някоя трошица знание.
Здравейте, мили хора, с които се срещаме в този час! Като мелодията на хубава песен, която никога не заглъхва и не се забравя, в главата ми непрекъснато звучи онова, което съм преживяла в годините, останали след мен и това, което съм засвидетелствала тук – на белия лист.
Получих кратък поздравителен текст за г-жа Христина Делиева, по повод представянето на нейната книга “От сърцето ми – с любов”. Текстът е написан с много любов за своята скъпа първа учителка, от нейната достойна някога ученичка Катя Стоянова.
