Мечта, станала действителност
Хората –
пъстър свят от чувства
признават и отричат.
Измислят
виртуозни блудство.
Днес кумир си ти за тях –
утре си природен грях.
Всякога
казват, че обичат.
Не знаеш кой те мрази,
кой тайно зад усмивка
Ехидно
завистта си пази,
Подлостта
в сърцето скрил,
се превръща във артист унил.
Затова избрах морето
със енергия да ме зарежда
и нещото, което
към пристанища различни
пречистена да ме отвежда,
сред кътчето обични
с картини романтични,
но с риск премерен винаги.
Затова избрах морето
и яхтата да е което
вярна, смела с вълнореза
вълните да разсича
с мачтите пред яростния вятър,
в поклон да коленича
сред опасен бурен вихър
решила с хода си – победа!
Затова избрах морето
проблемите да изоставя
в браздата зад кърмата
себе си да преоткрия,
свободна да плавам под платна
сред водната стихия,
до дъно чаша с красота
наслада в буря да изпия.
Втора част – След 25 години.
И ето ме вече съм в морето.
Барометърът показва
високо налягане,
после ниско – рязко пада –
колебливо състояние.
Небето притъмнява,
вятърът засвирва,
морето закипява,
вълната се срива,
светкавица проблясва
там, зад облак плътен,
а след това се чува
гръмотевичния тътен,
яхтата ми горда и могъща
грохотът във музика превръща.
С боязън слънцето се връща,
бързо звуците затихват
и щормът отминава
хоризонтът ярък, светъл,
отново се отдалечава.
И морето поглъща
гребени пенливи,
лъхва ветрецът топъл –
вълните потъват
дълбоко в дълбините.
Опиянение!
Появяват се делфини –
ето ги закачливи.
Птичка долетя уморена –
кацна върху леера.
Подремна...
----------------
Публ. в “Бургас, морето и още нещо”, Бургас, 2004 г.
----------------