Пристигаше по няколко пъти седмично, като по график, на контейнера за боклук. Едва вървеше, мръсен, дрипав, обрасъл като река Ропотамо. Неизменно до него, невинно създание гледаше с едни светли, много тъжни очи. И то бе мърлявичко и несресано. Госпожа Бена не издържаше на поредната сърцепробождаща гледка.