Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често,
да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп,
да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност,
да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.
Двама приятели веселяци – Митрю и Градю, от странджанското село Звездец, се договориха да смелят по някой чувал брашно на Кубареловата воденица. Тя отстоеше на седем-осем километра от селото. Не знаеха ще има ли много като тях на воденицата и дали ще се наложи да чакат дълго реда си. Затова взеха за храна бучка домашно козе сирене, малко осолена сланина и хляб...
Бай Гачо седеше на пейката в северния край на хорището и водеше оживен разговор с околийския агроном. Интересуваше го от научно гледище могат ли да се използуват твърдите човешки изпражнения за торене на зеленчуковите култури...
Група чешки студенти разговаряха оживено на Староградския площад в Прага, недалеч от паметника на Ян Хус. Обсъждаха въпроси относно предстоящата изпитна сесия и своята готовност за нея. Между тях беше и българският им колега Иван Славов от Бургас. Момчето произхождаше от многодетно, бедно семейство...
Странджа е уникална не само с природните се дадености, но и със самобитността на своето население. То е живяло векове откъснато от големи селища. Липсата на пътища и други възможности за връзка с външния свят е основно причина, тука да се създадат и утвърдят редица самобитни обичаи и ритуали, които населението е изпълнявало в оригиналния им вид до и кратко след Втората световна война.
Поп Петко Георгиев идва по днешните български земи от най-южната част на Егейска Тракия – делтата на река Марица, днес на територията на община Ферес, окръг Еврос – Гърция, в периода след десетата Руско-турска война от 1828-1829 г...
Надеждата… Тя идва, когато вече всичко изглежда загубено. Като спасение. Или като желание за спасение. Като молитва. Като щит от самите нас, когато сме на ръба на себе си. Когато всичко си отива…
