В търсене на равновесие
С какво да те нахраня, моя мисъл,
в това непоетично настояще?
Душата ми изсъхна от соленото,
от дългото пътуване към утрото.
Да търся себе си... Разнопосочна,
несъвършена – все не се откривам.
За отдих
в сладката илюзия на любовта се скривам.
И после – пак отново ме залива
една инсценировка на живот.
Отрязъкът от свят,
затворен от очите, е микрохаос.
Ще се открия ли?
И още,
още,
още...
Припомням си, че рибите са с нокти
по гърба,
а тяхното небе пълзи по дъното.
Измислено е всичко. И изказано.
С какво да те нахраня, моя мисъл?
Неравновесна,
навличам таралежовата кожа
с бодли навътре.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------