Светлините на нощния клуб примамливо пръскаха цветовете си. В прохладната нощ той приличаше на замък и изглеждаше приказно красив – поне такъв се стори на току-що слязлото от таксито момиче. Тя плати сметката, усмихна се на шофьора и закрачи бодро към сградата със светещ неонов надпис „Нимфа”...
Градът беше малък, сгушен в Средна гора и целият от камък. Улици от камък, къщи от камък, каменни мостове и каменни чешми по дворовете. Имаше древна история и оттам идваше името му. Когато Мая вървеше из каменните улички стъпките и отекваха – понякога кънтяха глухо, друг път звъняха като мелодия...
Пролетта отдавна беше пристигнала, преди повече от месец, но времето, противно на очакването се задържа хладно и намръщено. Беше началото на май. Сутринта беше невероятна – слабият ветрец галеше всичко наоколо, а слънчевите лъчи разпиляваха безброй топли целувки...
– Вие за колко часа сте? – прозвуча силен мъжки глас и прекъсна мислите ми, които както и да се опитвах да отклоня от миналото все дърпаха натам, към миналото, което всъщност беше изпълнено и с много хубави моменти. Е, ще трябва да изкривя душата си, ако кажа, че всичко е било перфектно, далече съм от тази мисъл. Но...
