Не си спомням вече колко време пътувам. Пълзях по стръмни скали, толкова горещи, че кожата ми цвърчеше, като парче бекон, хвърлено в тигана с олио. Пълзях из пустини, чийто пясък ме драскаше, и ме караше да мечтая за прохладата на студената вода. Пълзях по ледове, толкова тънки и хлъзгави, че дори мен, Змията, ме беше страх...
Събираше души откакто се помни. Ловът беше в кръвта му. Сенките му бяха дом. Писъците му бяха убежище. Луната огряваше пътя му. Походката му беше самоуверена. Следваше зова на душите. Ето първата. Притаи се в сенките до отворения прозорец и надникна вътре...
Духът на дървото преплиташе и разделяше нишките неуморно. Имаше едни мънички, зелени още. Тях ги докосваше внимателно. Бяха нови. Имаха да учат много. Галеше ги леко с крайчеца на клоните си. Нежно залепваше разкъсванията им със смолата си и ги оставяше да учат, да растат...
На 1 юли 2021 г. (четвъртък) в Народно читалище “Просвета – 1870”) в гр. Свиленград Таня Шомова представи своите книги: дебютната поетична книга “Противоречия” (2020 г.) и отличения с Националната литературна награда “Еквалибриум” сборник разкази “Обсесия” (2021 г.).
