Е-списание

И както скъперникът стиска кесията злато,
а също – навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили...

Упорството да съхраня
изтичащото: ехо от гласа
в мига на слабост скулите –
два хълма замъглени
над светлата повърхност на лицето

Всеизвестно е, че независимо от наличието или отсъствието на странична физическа помощ, ние идваме сами на този свят и си отиваме сами от него. Макар и до голяма степен на подсъзнателно ниво, по-голямата част от времето между двете терминални точки използваме за откриване на смисъла на собственото си съществуване...

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.