Христо Карастоянов

Христо Карастоянов е роден в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския държавен университет.

Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва “Пропукан асфалт” и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син – Тодор Карастоянов (роден на същата дата на която е роден и той – на 22 февруари), и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.

Първата му самостоятелна книга “Пропукан асфалт” (1981) е отличена с една от наградите на “Южна пролет” в Хасково, а “Записки по исторически наивизъм” (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печели наградата “Чудомир” в Казанлък и “Златен ланец” в конкурса на в. “Труд”, както и голямата награда на “Корпорация Развитие КДА”, за романа “Смъртта е за предпочитане” (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003). Три пъти е сред номинациите за наградата “Хеликон”.

Автор е на 20 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактор на много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях, “Първа” – на Елица Великова и “Кинематографът в Бургас” – на Йорданка Ингилизова, също са награждавани на “Южна пролет”.