Омир

Омир е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия (“война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения като например Маргити. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.

Макар че името Омир е известно главно от гръцките области, в които се говорят еолийски диалекти, а за живота му не се знае нищо конкретно, няколко легенди му приписват различен произход и родно място. Много от тях са напълно фантастични. Така сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник). Когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата “Одисея”. Подобни истории изобилстват в античните биографии на Омир.

Според най-разпространената версия, Омир е роден йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, и умира на остров Йос. Други селища, които са представяни за родно място на Омир са Колофон, Пилос, Аргос и Атина.

Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през 12 или 11 век пр.н.е., не е вярно.

Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет “е възпитал цяла Елада”, а пък Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за “Одисея”, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.

Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих. Освен поемите “Илиада” и “Одисея”, за негови са смятани и всички стихове от Епическия цикъл, като “Малка Илиада”, “Киприя”, “Епигони” и много други. За част от тях, като “Омирови химни”, “Батрахомиомахия” или “Маргити” днес се смята, че е слабо вероятно да са писани от него.