Пътешествия без компас

“Пътешествия без компас” включва пътеписи на посетените от авторката места в периода от студентските й години до началото на новия век: “До Германия и назад” (1958 г.), “Дневник на екскурзията  до Съветски съюз” (1973 г.), “Канадският дневник” (1994-1995 г.), “С Шенгенска виза  из Европа” (2000 г.), “Великденска екскурзия  до Истанбул” (2006 г.) и “На гости на по-малката,  еднокръвна сестра на България – Македония” (2008 г.).

----------------

Имах добрия шанс още като студентка (ІІІ курс) да потегля на път за първи път с любопитни очи, за да опознавам света и то не къде да е, а в сърцето на Европа – Германия.

Безкрайно много години минаха от тогава (1959-2015 г.), но в моята памет са запазени неизличими спомени, като че ли това пътуване е било вчера.

Голямо щастие е, че съм запазила тефтерчето, на което съм си водила записки. Тогава не страдах от манията, след като се върна от някое пътешествие, да пиша пътеписи, за да споделям впечатленията си с моите близки и приятели.

Много по-късно, в навечерието на новото хилядолетие, отново имах възможност да се разходя из Европа, малко преди Коледа, във Виена, Страсбург, Париж, Ница, Монако и Венеция, и тази разходка се превърна в една приказка, която веднага описах на белия лист.

...

Завърших този пътепис на 26 април 2009 г., рождения ден на сестра ми.

Започнах го в памет на баща ми – Борис Мишев, който служи като запасен войник в Македония, в Охрид и Прилеп, от април до юли 1941 г. и тя остана в сърцето му за цял живот. Той винаги твърдеше, че македонците са българи и никаква конюнктура не можа да промени това негово мнение.

Завършвам пътеписа в памет на сестра ми Мариана Борисова Михайлова, родена на 26 април 1935 г., починала на 21 септември 1979 г. Вече 30 години я няма на този свят, но макар и в мисълта ми, тя винаги присъства в моето ежедневие. Докато съм жива, ще съм й благодарна, че тя ми вдъхна любовта към литературата.

Авторът

----------------