Роза Максимова: Стихотворенията ми са като спасение, като пречистваща въздишка

Какво се крие дълбоко в душата на поета, който стои на ръба на себе си и поема челните удари на живота, които разсичат времето на “преди” и “след”?

Изход винаги има и често спасението за твореца е да грабне перото, за да излее на листа своите чернови на душата.

Ето какво споделя писателката Роза Максимова в откровено интервю пред Бургаски репортер за новата си поетична книга “Асиметрии. От двете страни на времето”.

------------------

Роза Максимова: Стихотворенията ми са като спасение, като пречистваща въздишка
(Интервю на “Бургаски репортер”)

 – Книгата ви е изпълнена с много емоция, и на моменти като че ли лична драма. Доколко автобиографична е стихосбирката ви “Асиметрии. От двете страни на времето”?

– Всички стихотворения в двойната ми стихосбирка са много лични, всички са написани след преживяна болка (в повечето случаи). Жизнерадостните са значително по-малко. Единствено краткостишията са просто като фотография на сезон, природна стихия или красив миг. Но и от тях има доста лични. От себе си не мога да избягам.

– Какво ви вдъхновява да творите? В какво настроение сте, когато грабвате перото?

– Единствено хайку стихотворенията идват спонтанно. Останалите са написани, когато вече болката е минала, когато всичко е преживяно, преболяло, осмислено, анализирано. Стихотворенията ми са като спасение, като изход, като пречистващ въздух.

Какво ме вдъхновява? Обичам да наблюдавам хората, отношенията между тях. Напълно съм подвластна на силата на природните стихии. А любим сезон ми е циганското лято – топъл, уютен, умъдрен, уталожен.

– Планувате ли и нови творчески изяви за в бъдеще?

– Много ми се иска да издам книга с интервютата, които правя за в-к “Компас”, тъй като събеседниците ми там са много стойностни и интелигентни хора, творци – поети, писатели, художници, музиканти, актьори, хора с не много популярни, но интересни професии и занимания. За тези хора трябва да се разказва, трябва да остане памет за тях.

– Имате ли любим свой бургаски поет или автор, на когото да се възхищавате?

– Бургас е магично място, вдъхновяващо, зареждащо с емоции и добра енергия. Тук има страхотни поети и писатели. Няма да е пресилено, ако кажа, че харесвам почти всички. Няма да спомена конкретно име, тъй като списъкът ще е огромен. Възхищавам се и са ми много любими няколко поетеси от София например – Левена Филчева, Виолета Христова, Камелия Кондова от Добрич, Станислава Станоева и Ина Иванова от Пловдив, Мартин Спасов от Шумен, Валентин Дишев от Благоевград. И още много, много... Наистина списъкът е огромен.

(Интервюто е публикувано в “Бургаски репортер”)

------------------