Война
Неочаквано птиците дръзнаха
и си тръгнаха от дърветата.
Изпищя в замразения въздух
отражение на крилете им.
Най-напред го усетиха майките
и се сраснаха със децата си.
После старците. Дълго и влюбено
се заглеждаха към земята.
После тези, които обичаха
и наистина нямаха време
да отпият мига, който страшното
вече идваше да им отнеме...
А бащите оставиха хляба
до главите на своите внуци
и потеглиха. Аз им повярвах –
само хубаво ще се случи.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------