Тъга

Тъга

Бягай от мене жестока тъга
искам да вярвам и да се надявам
да се престоря на свята вода
с мъката черна да се надбягам.

Напускам те, свършвам с тебе сега
за да се радвам и да се смея
да се превърна в чаровна мечта
може би истински аз ще успея.

Спра ли се може да изгоря
на ледена клада от сълзи сребърни
или внезапно ще се вкаменя
полуобърнат сред камъни ледени.

Бягай от мене жестока тъга
трябва да дишам, да се надявам
дори да не стигна до жива вода
мъката черна аз ще надбягам.

Идвай при мене тихо, едва
само когато преситен лекувам,
слагай по малко тънки дърва
огнено щастие да не отплува.

И ако дойдеш носи си трева
сухи съчки, шума от дрога.
Камини загаснали и празни сърца
да се погреят на твоя огън.

Ако не дойдеш става една
ще се помислим за ангели божи,
няма да има тревоги,беда,
няма да има и човешки рожби.