Да устоиш на “амара”

Да устоиш на “амара”
Фантастичен разказ

Тримата представители бяха подбрани от специалната комисия Б-5 на Дружеството на космическите психолози. Всички пилоти, които преминаваха обучението си по съответните специалности трябваше да опознаят и още един уважаван господин – ДЕРОКС – машината-психолог, която избираше партньорите по двойки, тройки или групи за междупланетните полети. Имаше и хора разбира се – специалистите пускаха програмите и преценяваха общата компетентност на ЕИМ, адекватността на секундните й отговори, но отдавна в тази 2099 година бяха минали времената, когато хората на Земята само предричаха “бум”-а на науката психология, а психолозите, завършващи университетите най-често се преквалифицираха в администратори.

Под наименованието “група 714” комисия Б-5 трябваше да събере тримата най-съвместими психически астронавти за един тежък не толкова по дължина и време, а по-скоро технически труден полет до Меркурий. От 15 дни най-близката станция за слънчева енергия на малката огнена планета мълчеше и за учените беше трудно да разберат по странични признаци какво точно става на хелиостанцията в която при екстремни условия работеха трима специалисти и няколко роботи – андроиди от пето поколение. Налагаше се с бърз кораб спешно да се изпратят пилоти – специалисти и това беше прочулата се впоследствие група 714.

На теста на Розенцвайг с двусмислените фигурни композиции тримата например отговориха по отношение реакцията на господина, изпръскан с кал от преминаващ автомобил: “Дявол да го вземе, това беше новия ми костюм!” Роршаховите мастилени петна тълкуваха еднотипно и с акцентиране не на формите и цветовете, а на съдържателните характеристики. И тримата обичаха залези и да гледат в огъня (впрочем Минесота-твърденията по онова време се считаха за доста остарели), апаратурата посочи еднаквост в протичането на основните психични процеси и сходни психически качества. За да дойде накрая на бюрото на председателя на Дружеството на космическите психолози Арнолд Пети следния доклад:

“Екипаж 714 включва:

Амон Втори – командир, женен, без деца, микробиолог, космически инженер, навигатор, телепат. Занимания: шахмат, рисуване, музика, решаване на судоку. Години – 43, издръжливост при големи натоварвания – 57 (по 90-степенната Лионска скала), адаптивност и реактивност при внезапни дразнители – 9 (по Софийските споразумения от 2043 г.), служил в Калахари, издържа на горещина до 50 градуса по Целзий без промяна в работоспособността с малки двигателни отклонения. Способен да поеме ръководството.

Факей Тринадесети – бордови инженер, инженер по свръзките, физик, специалист по визуалните наблюдения. Занимания: шахмат, шашки, история на космонавтиката, фотографство. Години – 29, съответна издръжливост – 80 и 5. Служил в Сахара, летял преди 7 години до Меркурий като стажант, ерген, издържа до 48 градуса без промяна в професионалната дейност, след горния праг следва амнезия и сексуално – обсесивни разстройства. Телепат.

Неемия Първи – сеньор – астронавт. Женен, с две деца, 38-годишен, оператор фина механика, IT специалист, инженер по синхронизацията, сугестолог, телепат. Занимания: теология, шахмат, бридж, музика. Съответна издръжливост – 39 и 10 (максимална) след което губи не само телепатичните си способности, но и вниманието (до 80 процента) и мисленето (до 50 процента) с оставане на едно постоянно ниво на сугестологичните способност. Доктор по адаптацията и реадаптацията. Работил на Марс, а също така и в Мавританския пустинен пояс.”

Веднага се забелязваше взаимозаменяемостта на тримата, кръстени да древни царе и пророци (градска мода от 50-те години), както и донякъде близките им извън служебните интереси. Биолозите установиха равномерни потоци от биотокове между тях и добро общо психическо настроение. Взаимното разбиране на мислите щеше да ги избави от излишни разговори, а това в екстремна обстановка не бе маловажно. Умерената им агресивност при фрустрация, насочеността към съдържателните характеристики на явленията правеше излишно поставянето на робот на кораба-стрела “Слънчева светлина”.

Арнолд Пети пусна перфокартата в апарата за контрол и корекция и отиде да се срещне с тримата. В командната зала той завари Главния магистър по математика в Космическото бюро към пилотираните полети, който като винаги беше кратък в инструктажа си:

– Трябва да се доберете до хелиостанцията. Това не може да стане със “Слънчева светлина”, тъй като няма да кацнете в планините, а на полюса. Ще стигнете с термоизолационна кабина-автомобил, а кораба ще остане в сенките на южния полюс. Имате десет дни да проверите какво е станало, да поправите излезлите от строя агрегати и роботи, след което ще трябва бързо да излетите. След десетия ден се очакват слънчеви изригвания. Останете ли там с кораба е свършено. В процес на монтиране е свръхкомпютър – ЕИМ ЛИДА, който ще ви помага при вземането на трудни решения. Радиовръзката с вас е стабилно двойно осигурена, а от стъпването ви в станцията Факей Тринадесети трябва да възстанови връзките и телекомуникациите с Центъра. Има ли въпроси?

– Аз – стана Амон Втори. – Колко човека ще отидем до хелиостанцията?

– Впрочем двама – отвърна Главния магистър, – нали третият трябва да остане в кораба и да осигурява местонахождението му винаги на обратната страна на Меркурий, близо до полюса.

– Кого ще оставим? – запита Неемия Първи, който бе започнал малко да се дразни от обърканите мисли в главата на мастития математик и от това архаично споменаване на почти изчезналата дума “впрочем”.

– Теб – отвърна бързо Главния магистър. – Термоиздръжливостта на Амон и Факей е малко по-голяма. Освен това си инженер по синхронизацията. Имайте предвид, че с кораба ще имате 24-часова постоянна връзка. Факей, впрочем Вие се познавате с Михалис Четвърти, нали?

– Летях преди 6-7 години до Меркурий с експедиция 605 и той оттогава работи все там. Наистина, защо не ги сменят периодично – климатът дори в сенките на планините е ужасен!

– И помнете: на всяка цена след 10 земни денонощия трябва да сте напуснали червената планета. Иначе няма да има с какво. Разбира се ще изпратим дубльора, но той ще кацне едва след слънчевата активност. Вижте грамата – това е много дълго изригване между впрочем, а само в изправна хелиостанция ще сте в безопасност.

– Кога излитаме? – попита командирът, като погледна към главния психолог.

– Тази нощ. Рано. Знаем, че няма да сънувате. Поне днес.

Петимата станаха почти едновременно. Амон Втори първи напусна центъра и на вратата едва не се сблъска с един андроид.

И ето сега Меркурий, златисто-зеленикав, без атмосфера, светеше ослепително в илюминаторите, а тримата от полет 714 гледаха в него напрегнато. Беше над 50 градуса целзий, но много тихо и само бръмченето на мотора – бръмбар през май, нарушаваше синхрона на летящите между тримата астронавти мисловни потоци.

Никой на мъдрата стара Земя не знаеше какво се е случило на огнената планета.

– Вижда ли се нещо особено в астероидния поток? – попита Центъра.

– Няма данни. Всичко е като обикновено.

– А Слънцето?

– От тук е в нормално състояние. Нашата добра “ЛИДА” дава обичайните данни. Тя е суперкомпютъра тук.

– Странно. Нека Факей да провери все пак бордовите системи.

– Ако бяха отказали, “супер-момичето” щеше да сигнализира – отвърна малко нервно Амон Втори.

– Необходимо е. Изпълнявайте! Предполагаме намеса на странни психологични потоци успоредно с хелиоизлъчванията. Главният психолог настоява да съобщаваш за състоянието на екипажа на всеки половин земен час.

– Иска ми се да вярвам, че няма нищо такова – сподели по радиото озадачен командирът на групата.

– Впрочем и на нас не ни се иска да се намеси нещо непознато, но изследването на два института в Сибир и Джакарта независимо показва на 200 години засилена психологическа активност на Слънцето. А тази година според тях нещата са още по-тревожни.

– Ще се опитам да вляза във връзка с Михалис Четвърти.

– Добре. Засега от Центъра край. Обезателно проверете компютъра на борда.

– Слушам, шефе.

Планетата изплува на илюминатора още по-голяма, по-хубава още по-чувствена. Тя беше заразена от силно чувство. Непознатата психическа енергия “амара” проникваше слой след слой в галактиката. Неин източник несъмнено беше звездата Слънце и тя беше вече завладяла целия меркуриански ландшафт, целия и микроклимат, дори станцията в подножието на Алените планини и това чувство беше гняв. Незримите потоци “амара” обгръщаха междупланетния кораб, летящ на орбита около Меркурий и то така бързо, че още с кацането тримата космонавти знаеха, не, бяха твърдо решили да свършат с много неща в досегашния си живот, да се освободят, да бъдат особено енергични и решителни. Такава психична енергия не беше позната още на Земята. Бяха овладени само някои от първичните потребности на духа – потребността от признание, от реализация, потребностите от общуване и потребността от интимност. Едновременно на Юг активно работеха върху емоциите и чувствата, но по стара традиция изследваха преди всичко страха, фрустрацията, стреса. А сега нещо известно, но същевременно неконтролируемо от човешките мозъци завладяваше астронавтите от полет 714 и това беше гнева, за който е знаел още Навуходоносор, но за противодействието на който нямаше готова програма нито на “Слънчева светлина”, нито в лабораториите по космическа психология на Земята.

Тайнствената “амара”!

Космическия гняв! Вековечното чувство, каращо те да се вълнуваш, да се възбуждаш, да се блъскаш насам-натам, да търсиш под вола теле, да откриваш непознати истини, да пощуряваш, с една дума да си гневен е често много лош!

“По дяволите този Главен магистър – мислеше си докато слизаше от специалния автомобил Факей Тринадесети, – имам такава добра идея, познавам Михалис и ще го изненадам пиян, ще го науча аз него с тази меркурианска ледена амброзия. Той знае, че на Меркурий няма нищо по-опиващо от аброзия с лед. Интересно защо обаче роботите мълчат?”

Командирът прочете мислите му и също си каза: “Не е добре, че съм с такъв човек като Факей Тринадесети, лоши пилоти са тези с нечетните фамилии.”

“Глупаци – изсмя се на себе си от кораба Неемия, – ще свършат в някой кратер, ако се мразят толкова. Къде е психологическата съвместимост?”

В този момент супер компютърът “ЛИДА” започна да сигнализира и той обърна поглед към апаратурата. Приборите бяха в режим. Какво ставаше? В този миг изпращя гласът на Главния магистър като че от съседната каюта:

– Неемия Първи, нещо става на “Слънчева светлина”. Защо не сигнализираш?

– Търся причината за тревогата на ЛИДА, но не откривам аномалии... Глупав компютър! Ще трябва да го разбия!

– Какво говориш? – изплашено прозвуча гласа от Земята. – Помниш ли Третото правило?

– Третото правило ли? Какво общо има това със случая, магистре. ЛИДА се е побъркала!

– Повтарям Третото правило: “ПИЛОТЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГНЕВИ ДОРИ И ПРЕД СМЪРТТА!” – прозвуча назидателно сричка по сричка по радиото.

– Прав сте – замръзна на пулта Неемия Първи. – Моля Ви, извикате Главния психолог или най-близкия до Вас сугестолог. Усещам странно влияние върху себе си.

– Слънцето?

– Бързо, по дяволите! Искате да Ви пратя нещо солено по радиото ли?

В Центъра настъпи кратка суматоха. Това можеше да се сравни само със злополучния полет до Измамния фар преди тридесет години, когато блокира системата “стрес” и цяла флотилия намери гибелта си в Косите на Вероника. Специалистите по психология се събраха за по-малко от 30 секунди. Това разбира се бе радио-телепатична връзка между Главния психолог и шефовете на лабораториите на Земята, Луната, Марс и Венера. Включиха кораба “Слънчева светлина”.

– Хей, шефе – крещеше в микрофона Неемия Първи, – Вие играете ли си там? Да не мислиш, че не знам какво кроиш? Дай ми веднага Главния...

– Слуша Главният психолог Арнолд Пети.

– Искам експертиза!

– Слушаме те всички. Имаме връзка с планетите...

– Баста, дърти глупако – казах: искам сугестолог.

– Но не каза кой? – спокойно отвърна Арнолд Пети.

– Бързо Тит Лукреций Кар, глупако!

– Тит Лукреций Кар Шести? Но той лети към Андромеда.

– Тогава психиатъра Ливий...

Включиха пампасите. Връзката не беше добра, но разгневения бордови инженер на “Слънчева светлина” все пак успя да го чуе:

– Здравей, Неемия, момчето ми, какво има?

– Внушават ми нещо, не мога да разбера какво, но ми се иска да чупя. Както тогава в “Трите кучета” в Могадишо, спомняш ли си? Тогава Тит спомена за енергията “амара”...

– Успокой се. Спомням си всичко. Отговори ми – как са андроидите?

– Нямаме. Ние сме първостепенни пилоти.

– А кои са с теб? – изръмжа недоволно Ливий.

– Амон и Факей Тринадесети...

– Но те не са внушаеми... искам да кажа, че са внушаеми, но не могат да разберат състоянието си.

– О, да... те и двамата са навън. Пътуват с астро автомобил към хелеостанцията.

– ОК, момчето ми. Ще вземем бързо решение с Центъра. Помъчи се да мислиш за Мария Магдалена, за Франкенщайн, за Гуерника, за всичко друго, но не и за полета!

* * *

Ужасни вести се трупаха на бюрото на ВСЕЛЕНСКИЯ ДИРЕКТОР Виспасиан Тридесети. Експанзията на тази нова психическа енергия обхващаше целия Меркурий. Никой не можеше да предположи колко би се разпространила “амара” и какво би донесла на всичко живо тя, ако продължеше хода си до и след слънчевите изригвания. Трябваше да се свика Световен съвет на планетите и то час по-скоро.

Неемия с учудване и погнуса гледаше малкия син екран на който се изказваха представители на Кентавър, калмаро-подобни същества с по шест крайника и малка елипсовидна топка вместо глава. Съветът на планетите продължаваше вече повече от 24 часа и все безрезултатно.

“... Да противодействаме на тази енергия. С каквото и да е и на каквато и да е цена – чуваше Неемия приглушения глас на представителя на Кентавър. – Иначе, иначе... не се знае до къде ще стигне – до Плутон, извън Слънчевата система, до Кентавър, до Андромеда?”

– Чухте предложението на учените от Кентавър – появи се на екрана самият директор Виспасиан Тридесети, – какво ще предложите?

Въпросът бе отправен към Арнолд Пети.

– Необходимо е да изчакаме отговора на астронавтите от полет 714. Ще решаваме тогава защото не знаем още какво се е случило на станцията.

Теле-магнетофонът се изключи. Неемия Първи включи микрофона за връзка с автомобила-топлоизолатор:

– Амон Втори, Амон Втори – шепнеха беззвучно устните му, – тук “Слънчева светлина”.

Когато командирът се обади той изкрещя не можейки да сдържа гнева си и съвсем излишно на глас:

– Защо не се обаждате, мамка му? Защо не казвате какво става с Михалис и агрегата?

В отговор се чу силно пращене. Амон и Факей като че ли се караха. После командирът му отговори по телепатия:

– Агрегатите унищожени. Двама мъртви. Михалис Четвърти заловен. Състоянието му е тежко. Казва, че някой или нещо го е накарало собственоръчно да разбие агрегатите. Роботите изпълнявайки заложените програмни инструкции са убили двамата служители, но Михалис по някакъв начин ги е отстранил от станцията и сигурно са изгоряли термонезащитените им части. Жалко, защото и мен ме втриса. Трябва да измислиш нещо докато не сме се избили!

Минаха няколко мъчителни часа.

На Земята работеха трескаво. Мислеха и измисляха хиляди начини. Електрониката отхвърляше всички. Арнолд Пети бе сломен. Единственото положително, което стана ясно в Центъра бе, че странната енергия, изразяваща се в предизвикване на гняв и агресивно поведение не се разпространяваше извън орбитата на Меркурий. Чуваха се смутни гласове пилотите да бъдат оставени да се справят сами до края на слънчевите изригвания, с които специалистите свързваха събитието, но това не бе решение и Главния психолог особено добре го чувстваше.

В това време Неемия Втори се ровеше в електронната памет на супер-компютъра ЛИДА, преодолявайки с огромни усилия тежкото настроение, което го обхващаше и затъмняваше съзнанието му. “Черните петна са магнитни полета от кондензирането на които се получават слънчевите изригвания. Те влияят върху планетите от Слънчевата система. Влиянието им върху живота на Земята е сравнително слабо, но ако земни жители се намират в близост до Слънцето...” Записът спря. Неемия с учудване погледна ръката си, която само преди миг свита в юмрук беше нанесла унищожаващ удар върху корпуса на ЛИДА. “Какво е това? Какво става? – блъскаше се в слепоочието му неясната мисъл. – Искам да се разкъсам!”

Той сериозно залитна и се хвана за рамките на илюминатора, които метални и ледени малко го поуспокоиха. Постара се да се съсредоточи, но в съзнанието му зрееше и се налагаше само една мисъл – да излезе навън, да отида при тримата в станцията и оправи всичко. И обличайки термоизолационния скафандър, не обръщайки внимание на тревожния сигнал от датчиците на кораба, пренебрегвайки всички инструкции от Космическия център той изпълзя през главния люк навън.

Златни вълни на променливи тласъци – силни и могъщи заливаха малката планета, обгръщаха цялата станция, проникваха между хората вътре, но това не беше само топлината на която Неемия Втори трудно издържаше. Това бяха тайнствени и могъщи сили, които превръщаха всяко живо същество в нещо коренно различно, в нещо ужасно и непреодолимо. Ставаха преустройства на магнитни полета. Полетата ускоряваха електроните си до скорост близка до скоростта на светлината. Част от тях поемаше надолу, към слънчевата кора. Получаваше се силно нагряване и взрив. Това беше “амара”!

Първият протуберанс избухна на площ повече от 10 000 квадратни километра. От Центъра веднага го забелязаха и разбраха, че космически кораб “Слънчева светлина” е загубен. Самият Главен магистър потърси връзка с Неемия за да го предупреди да отлита, но само констатира, че кораба е пуст.

* * *

Ливий Дванадесети завърши 12-годишното си обучение по космическа психология на Север, край големите пристанища на Европа на Балтийско море, но винаги го бяха привличали южните краища. Той отхвърли чудесно назначени за изследователска работа на Венера, а се озова в пампасите, където половин един век беше изчезнала древната Аржентина. Тук започна работа, далеч от крупните лаборатории и теоретичните центрове и може би тъкмо поради това разви с последователите си силна и оригинална психологическа школа. В този критичен момент, когато стотици умове търсеха изход от кризата, създала се на Меркурий, той вече имаше готово решение и пътуваше към Космическия център със скоростен самолет.

– Сигурен ли си в заключенията си? – въздъхна като че облекчено Арнолд Пети, след като изслуша презентацията му.

– Има риск. Не знам какво ще произлезе от стиковката на двете вълни.

Арнолд Пети стана поривисто:

– Наистина откъде тези магнитни полета черпят своята невероятна енергия? Ясно е, че това е нова, неоткрита, неядрена, но дали е психична енергия?

Ливий уморено се усмихна:

– Има ли значение? Тя може само да се проявява като такава. Вселената имитира нашите човешки процеси. Не е трудно да се ориентираме, ако съпоставим фактите. Четох бюлетина на ДЕРОКС: Михалис Пети, най-опитния меркурианец под въздействието на тази енергия унищожава агрегатите и спира енергията към Земята, унищожава роботите, които единствени не се поддават на паниката, Амон и Факей го хващат и го пребиват, но сами са обхванати от “амара”. Телепатът и сугестологът Неемия Първи, гордостта на Академията за парапсихологически явления напуска въпреки инструкциите “Слънчева светлина” и може би вече е опечен. Каква е тази енергия? Може да е биологична или химична, но сега не ме интересува същността и произхода, а формата и, а тя е гняв.

– Може да е космическа фрустрация?

– Не е имало никаква причина за да се предизвика фрустрация. Запитах се с какво да противодействаме на “амара”? Според екипа ни е ясно, че в случая се иска спокойствие, пълно спокойствие и търпимост. Трудното беше да се изчисли алгоритъма за постигането на всичко това и как да се приложи в специфичните меркуриански условия. Сега вече това е зад гърба ни. Създадохме подобна “луда” атмосфера в Кавказ. Потърсихме и създадохме и фронт на спокойствие. Резултатът там беше добър. Струва си да пробваме и на Меркурий!

– Говори ли с астрофизиците и Главното биохимическо управление на планетите?

– Да, от твое има. Съставът на атмосферния поток е формулно установен, но ще трябва да изчакаме затихване на слънчевата активност.

Арнолд се намръщи:

– А група 714 да жертваме!?

– Те са защитени в станцията. Кислородът е за месец. Ако си спомняш преди 30 години вложихме за трите и защитни чадъра огромни средства. Ние ще действаме след активността. Имаме техническа възможност да обгърнем целия Меркурий в психическа атмосфера на спокойствие.

– А аз мисля, че трябва да се действа още сега – заключи вечерта Виспасиан Тридесети, когато Съвета на планетите приключи дейността си. – Иначе астронавтите няма да устоят на действието на “амара”. Гласуваха обаче за действие след протуберансите. Беше малко време след като Неемия Първи се появи в слънчевата станция при тримата космонавти, щастливо изпреварвайки първите избухвания.

Прииждащите вълни ги караха отново да стават неспокойни. Многогодишните тренировки, знания и опит като че бяха напуснали и Амон, и Михалис, и бордовия инженер. Бяха само трима слаби жители на Земята, които не знаеха как да укротят гневното чувство, които не можеха да разберат ясно, че външно им се въздейства. Тогава точно се появи Неемия Първи.

– Какво се случи? – попита го уплашено командира. – Защо си напуснал кораба?

Неемия прочете и въпроса-мисъл: “Това краят ли е?”

Вървейки към тях настъпи някакъв прибор, който изпращя под нозете му. Дълго се съсредоточава и накрая, сядайки върху пулта за връзка със Земята вместо в креслото промълви тихо: “Трудно ми е да мисля, но ясно е, че изригванията вече са започнали. Станцията ще издържи. Като специалист мога да кажа само едно – под огромна сугестия сме!”

Неемия не можеше да намира думите. “Да, това е екстремна обстановка и не трябва да се вълнуваме. Само че когато видях от кораба как биете Михалис, мислех да дойда и да ви убия всичките. А трябва да се постараем да не правим нищо, ако искаме...”

“Как така нищо? Трябва да се действа! – отвърна Михалис Четвърти, който също имаше телепатични способности.

“Направихме куп нарушения на инструкциите – обади се и Амон Втори – и той е прав, мамка му... необходимо е да се застопорим, да се обездвижим и ограничим двигателно. Само така ще избегнем странното влияние. ”

“Стига приказки! Трябва да тръгваме за кораба!”-извика ядосан Факей Тринадесети. – Уплашили сте се, но от какво? Агрегатите могат да се поправят.”

“Стой! – прочете в следващия миг в очите на Неемия бордовия инженер – нито крачка извън станцията! Тук сме защитени термично, а това е “амара”. Може би тя влиза безпрепятствено и сега. Мисля, че знам какво ще препоръчат от Центъра. Познавам Ливий. Трябва ни ужасно едно нещо – търпимост!”

– Да наситим вътрешността на станцията с подходяща психична атмосфера, но как? – изстрадано изрече командира на експедицията, залитайки като пиян.

– Никога не е имало такова нещо на Меркурий – намеси се и Михалис. – Как можах, със собствените си ръце?

– Не се обвинявай! Не бива! Всички ти съчувстваме! Не трябва да даваш посока на гнева – дори към себе си, това е опасно! – Неемия Първи стискаше до болка ръба на въртящото се кресло до пулта. – Амон, бързо Амон! Затвори ме в камерата! Издържам до минус 25! Факей, помогни му! Не губете време!

Двамата пилоти грубо след кратка борба го натикаха в хладилната камера при ледената амброзия на Михалис. От камерата сам не можеше да се измъкне.

“Малка му е термоиздържливостта – като че се извиняваше бордовия инженер. – Губи мисъл и става крайно невнимателен, но за сметка на това издържа до минус 30!”

Отвътре Неемия ругаеше и напразно блъскаше по прозорчето.

“Сега ще вържа и теб, Факей!” – помисли Амон Втори, но инженерът по свръзките веднага отстъпи назад и ръката му потърси някакъв остър предмет.

Командирът го гледаше студено и равнодушно, но в очите му се появиха червеникави, решителни пламъчета.

– Спокойно, момчета! – извика Михалис, но не предотврати силния удар, който стовари инженера върху своя командир.

Потоците “амара” навлизаха и през тройната защита.

Малко след това Амон лежеше безчувствен на пода, а Факей Тринадесети го раздрусваше, увещавайки го да бягат към кораба. “Той е луд!” – помисли си Михалис в мига, когато сърцето му се пръскаше. Бордовият инженер, превъзбуден, неадекватен реши да нахлузи термоизолационния скафандър, но след миг също загуби съзнание.

* * *

Навярно с хората винаги е било така – да се гневят, да действат агресивно, да се мразят дори, а след това да им минава, да са спокойни, добри и обичливи. Може би присъствието на една-две жени с тяхната любов и майчин инстинкт би неутрализирало напрегнатата обстановка в която се бяха оказали космонавтите в хелиостанцията, но за съжаление никой от тях не бе подготвен на сто процента да компенсира психическия агресор – гнева и всички последователно, но сигурно изпаднаха под пагубното му влияние.

Челната вълна на фронта “амара” наистина не се разпространи отвъд орбитата на Меркурий, а от 130 000 000 км от Слънцето. Центърът най-после изпрати спасителна експедиция, разбирайки от астрофизиците, че активността на черните петна е намаляла. Към края на годината Виспасиан Тридесети прочете заключението на специалистите по случая на съвещание на Планетарния съвет:

“Полет 714 излетя към Меркурий със задача да поправи повредилата се при неизвестни обстоятелства хелиостанция. Областта на планетата беше завладяна от енергията “амара”, която доведе опитните астронавти до необичайни постъпки, изразяващи се в неочаквани гневни изблици, необмислени действия и буйстване. Със заглъхване на слънчевата активност, която придружаваше явлението започна спасителната операция. С мощни химически впръскватели около станцията на Меркурий се създаде противоположна атмосфера – на спокойствие след което екип от астронавти и психолози влезе в станцията.”

Ето извадки от доклада на Главния психолог Арнолд Пети:

“... в преддверието бе открит трупа на дългогодишния сътрудник на бихевиористичното отделение към Академията Михалис Четвърти. Вътре участниците в група 714 открихме живи, но с някои странности в поведението. И тримата бяха завързани или затворени, с което единствено в момента са могли да избегнат последиците от действието на гнева. Обаче престоя в сложната по химическия състав атмосфера и голямата борба на организмите с психическия агресор ги бяха изтощили до крайност. Прави чест на пилотите огромните усилия, положени за изпълнението на задачата. Председателството на Дружеството на космическите психолози предлага тримата астронавти да се освободят от по-нататъшни полети от всички категории, а името на Михалис Четвърти да се впише в Книгата на безсмъртните космически герои. Назначава се комисия, начело с Ливий Дванадесети за разследване на произхода и по-нататъшно изучаване на странната психическа енергия. От днес всички астронавти ще преминават 5-месечен курс по приложна космическа психология.”

Същият ден, привечер, в Психиатричния институт в Кливланд приеха трима нови пациенти. Специалистите трудно определиха диагнозата – и тримата през цялото време на своя престой се мъчеха да устоят на някаква тайна сила отвън и в самите тях. Главният лекар не губи обаче време и забелязвайки известно раздвояване записа в пациентските им картони просто “шизофрения”.